СОУ за деца с увреден слух "Свети Иван Рилски" в град Търговище

МИНАЛО И НАСТОЯЩЕ

СОУ за деца с увреден слух “ Свети Иван Рилски “ гр. Търговище е с 99 годишна история.

През 1911 година в град Варна е създаден Държавен институт за глухонеми деца. Пръв Директор на Института е Панайот Медникаров. По-късно през 1952 година – Институтът за глухонеми деца в град Варна се закрива и се премества в град Търговище под името “Училище за глухи деца”.

До 1969 година училището за глухи деца се помещава в част от учебната сграда на І-во СОУ “Свети Седмочисленици” в гр. Търговище. В началото на 1968 година е направена първата копка на специално изградена за обучението на глухи деца сграда, която официално е открита през м.Ноември 1969 година. През 1992 година със Заповед № РД – 14 –59 от 8 .ІХ.1992 година на Министъра на образованието и науката професор Николай Василев Основно училище за деца с увреден слух град Търговище се преобразува в Средно общообразователно училище за деца с увреден слух.

От 1952 година директори на училището са:

- Александър Станчев

- Иван Мънков

- Димо Матеев

- Гатьо Гатев

- Дора Станева

- Росен Милачков – от 1992 г. и понастоящем

От 1995 година в СОУ за деца с увреден слух са разкрити професионални паралелки:

• Професия “Оператор в мебелната промишленост”, специалност “Оператор в производството на тапицирани изделия”

• Професия “Оператор в производството на облекло”, специалност “Производство на облекло от текстил”

• Професия “Кулинар”, специалност “Готвач”

• Професия “Строител”, специалност “Вътрешни облицовки и настилки”.

Първият випуск, получил дипломи за средно образование и свидетелства за професионална квалификация завършва обучението си през 1998 година. През 1996 година, по повод 85 години от основаването му, училището е именувано “Свети Иван Рилски“ лично от Министъра на образованието Проф. Илчо Димитров. През същата година СОУ за деца с увреден слух “Свети Иван Рилски” е удостоено със “Златна значка на СГБ” за заслуги към делото на глухите в България. Във връзка с деветдесетата годишнина от основаването си през 2001 г. специалното училище става носител на “Медал за особени заслуги” на СГБ за значителен принос към делото на глухите. В училището работят високо квалифицирани сурдопедагози, притежаващи І, ІІ и ІІІ професионално-квалификационна степен.

Най-изтъкнатите от тях са намерили признание и на национално ниво:

• 2000 година - дългогодишният учител сурдопедагог Станка Тодорова е удостоена с почетното отличие “Неофит Рилски“ на МОН за принос в развитието на образованието.

• 2001 година - Директорът Росен Милачков получи награда на Председателя на СБУ в Национален конкурс “Учител на годината – 2001“ и бе удостоен с почетното отличие “Неофит Рилски” за цялостна и високопрофесионална дейност в системата на Народната просвета.

• 2004 година - Росен Милачков, Росица Шайкова и Миглена Богданова са удостоени със “Сребърна значка” на СГБ по случай 70 годишнината на Съюза на глухите в България.

• 2005 година - Директорът Росен Милачков бе удостоен с почетното отличие “Неофит Рилски” за високопрофесионална дейност в системата на МОН.

От 2000 година в училището функционира кабинет “Кукло, игро и арт терапия”, който се посещава от учениците от Подготвителен до ІV клас. Работата протича като се използват игрови ситуации за развитие на комуникативните възможности на слухово-увредените ученици. Децата сами изработват кукли – герои на любими приказки, след което се драматизират етюди с тях. Към училището съществува и състав за модерни танци и песни, придружени с мимика и жест. Редовните изяви на малките и големи танцьори на конкурсите, организирани за хора с увреждания на националните и международни сцени са стимул за децата за тяхната подготовка и представяне.

През 2002 година голяма чест за училището беше посещението на Президента на Р. България - Георги Първанов, който отблизо се запозна със спецификата на обучение, рехабилитация и социална интеграция на слухово-увредените деца и ученици.

В СОУ за деца с увреден слух “Свети Иван Рилски” гр. Търговище се обучават средногодишно 160 деца и ученици от цяла Североизточна България, обхванати от Специална детска градина до ХІІ клас. За тяхното образование, възпитание и слухово-речева рехабилитация се грижат 60 висококвалифицирани сурдопедагози – учители, възпитатели, слухово-речеви рехабилитатори, училищен психолог, лекар и стоматолог.

През последните две години училището ни съвместно с ОНЧ "Напредък", Куклен театър и Драматичен театър гр. Търговище работи по съвместни проекти - "Пролетни усмивки" и "Заедно на сцената". През 2006/2007 учебна година се реализира нов проект - "Работилница за кукли". И трите проекта са финансирани от холандската фондация "Лале".

Утвърдилото се като традиция партньорство в съвместната работа с неправителствени организации от региона и на национално ниво доведе и до реализацията на още два проекта, финансирани от Фондация "Партньори България" - "Подай ръка" и "Интеграция чрез музика и танци". Ученици от училището участваха и в проект "Младите хора в неравностойно положение - активни участници в местното самоуправление". 

Ето и малко снимки на децата от училището:

  

Информацията и снимките са заимствани от интернет.

http://www.deafschool-tg.hit.bg/

За хората със зрителни проблеми

Любопитна информация за Брайловото писмо и техниката, която позволява на хората със зрителни увреждания, да работят с компютър:

Луи Брайл, преподавател в интернат за слепи деца в Париж, е създателят на азбуката за слепи, наречена на него "брайл" или "Брайлово писмо". Брайл ослепява след злополука в работилницата на баща си, когато е тригодишен. Още като ученик създава система за изписване на текст и музика, предназначена за незрящи. За означаване на звуковете, вместо букви той употребява различни комбинации от шест точки, чиито релеф се възприема чрез сетивността на пръстите на двете ръце. Брайловото писмо в днешно време се използва от хора в цял свят, като за звуковете на различните езици се приспособяват нови комбинации от точки. Брайловата азбука е пренесена в България от Русия през 1906г. На нея са съставени всички учебници и книги за незрящи на български език.

А това е таблица със съответстващите латински букви на брайл:

Три типа устройства за хората със зрителни увреждания:


Брайлов дисплей (Braille display)
Това е електро-механично устройство, което позволява на незрящия компютърен потребител да прочита ред текст от съдържанието на екрана, т.е. използва се от потребителя вместо монитор. Текстът се показва под формата на брайлови символи. Брайловият дисплей е алтернатива на синтезаторите на реч. Незрящият потребител има възможност да превключва между двете системи в зависимост от обстоятелствата.
Брайловият дисплей е осезаемо устройство, което се поставя под клавиатурата на потребителя. Устройството съдържа редове от специални "меки" клетки. Всяка клетка има 6 или 8 игли (pins - пина), направени от метал или пластмаса и разположени в правоъгълна форма. Иглите могат да се повдигат и спускат в зависимост от електричните сигнали, които получават. По този начин се симулира ефектът на повдигнатите точки в Брайловото писмо, отпечатани на хартия. Различните устройства разполагат с различен брой символи на ред текст - 40, 60 или 85. Не толкова скъпите устройства разполагат и с по-малък брой символи на ред – между 18 и 40 символа на ред.
Тъй като цената на един брайлов дисплей е твърде висока (между 3 500 и 15 000 щатски долара), средният потребител използва неговият софтуерен вариант. Те обаче са незаменимо устройство за сляпо-глухи хора, също така много ценен инструмент за незрящи работещи като коректори на текст. За да е от полза, един брайлов дисплей трябва да е с най-малко 40 знака. С колкото повече клетки разполага дисплеят, толкова повече символи ще могат да се прочетат от потребителя.

Брайлова клавиатура (Braille keyboard)
Това е хардуерно входно устройство, което е създадено като удобство за слепи потребители на компютри. Натискайки определен клавиш от брайловата клавиатура се извеждат данните, изобразени на клавиша, също както при стандартната компютърна клавиатура или пишещата машина. Разликата е в това, че върху клавишите на брайловите клавиатури има изпъкнали точки, които съответстват на дадената буква в Брайловото писмо. В някои клавиатури има клавиши, заместващи мишката, както и клавиши, заместващи основни клавишни комбинации. Обикновена клавиатура може да бъде пригодена като брайлова чрез залепяне на специални стикери с брайлови точки върху обикновените клавиши.
Незрящите потребители по принцип използват обикновена клавиатура без каквито и да било екстри, тъй като върху някои от клавишите има изпъкнатини, които служат за ориентировка при писане. За целта е нужно да се владее десетопръстна система на писане. 

Брайлов принтер (Braille embosser)
Това е хардуерно устройство, което принтира текстови документи във вид на Брайлово писмо. За целта се изисква софтуерна програма за транслация на дадения текст в Брайлово писмо. Повечето такива програми могат да преведат материал в няколко версии на Брайловото писмо.
Брайловите принтери са също доста скъпоструваща технология (между 2 000 и 80 000 щатски долара) от гледна точка на обикновения потребител и поради тази причина малко хора могат да си позволят използването й.


    
  Научната информация е заимствана от интернет:

http://assistive.webuda.com/1_4_-.html

Как се е зародила идеята за образованието на глухонемите деца в България

Ето малко любопитна информация за това как е започнало образованието на глухонеми в България:

През 1891г., когато е приет Законът за народната просвета, първоначалното образование на всички деца в България било задължително. Но сред тях ощетени остават децата с различни видове увреждания, сред които и тези с увреден слух. През 1898г. в българския печат се появява кратко съобщение, в което се казва, че немският сурдопедагог Фердинанд Урбих открива в България собствено частно училище за глухонеми деца. Това съобщение оповестява началото на един нов клон в образованието в България - сурдопедагогиката. Роден на 30 декември 1861 г. в Кройцбург, Германия, Фердинанд Урбих след като завършва основно образование, продължава да учи в Айзенах. Там по нещастно стечение на обстоятелствата остава куц за цял живот с левия крак. Именно това нещастие оставя отпечатък в характера и живота му и го кара да вземе решение да помага с всички сили на хора, които имат някакво увреждане. Завършил средното си образование, Урбих постъпил като учител-хоспитант в Института за глухонеми в Хамбург, а след две години е частен учител на глухонямо момче в Хайделберг и успешно полага държавния изпит за редовен учител-специалист по обучение на глухонеми.
   В Хайделберг Урбих се запознава с българските студенти Никола Петков от Видин и Никола Златин от София, които го информират,че в България няма училище за глухонеми деца. Решава да замине за страната, за да създаде свое собствено училище за глухонеми и започва да учи български език. През 1898 г. се среща с големия народен поет Иван Вазов, тогава министър на народното просвещение. Получава пълната му подкрепа и съгласие да открие училището. Така се установява окончателно в София. През 1906 г., по предложение на тогавашния министър на народното просвещение Иван Шишманов, Народното събрание гласува частното училище да се поеме от държавата и да стане Държавен институт за глухонеми. За негов директор е назначен Фердинанд Урбих.
       Предан на своето призвание - обучението на децата с увреден слух и говор, Урбих работи неуморно в продължение на 18 години в института. През това време поставя основите на учебно-възпитателната работа с глухонемите, привлича в училището способни млади учители и ги подготвя теоретически и практически. Сред тях били Панайот Медникаров, Александър Иванчев, Иван Шинков, Никола Касаков, които са едни от най-добрите сурдопедагози. 
       Урбих замисля съставянето на учебници за глухонемите ученици и прави единствен в световната практика експеримент с въвеждането на стенография в обучителния процес. Парарелно с дейността си като сурдопедагог, Урбих подготвя и първите български логопеди и полага основите на родната сурдопедагогическа и логопедическа теория и практика.
       През 1918 г. Фердинанд Урбих напуска България и се завръща в гр. Фройденщат, Германия, където на 6 декември 1945 г. умира.

Д Ъ Р Ж А В Н О  О Б Р А З О В А Н И Е

       Началото му се поставило през 1906 г., когато частното училище на Урбих става Държавен институт за глухонеми. През 1911 г. е открито второ училище във Варна, а през 1924 г. - трето в Пловдив. Те били интернати на пълна държавна издръжка, подчинени на Министерството на народната просвета. Намирали се в неудобни жилищни сгради, в които учели и живеели от 70 до 80 деца на възраст от 8 до 14 години. В тях те получавали основно образование и практическа подготовка по някакъв занаят. Директорите живеели в пансиона към училището и отговаряли за здравето и живота на питомците си.
       Новоназначените учители, независимо от подготовката и стажа си, се обучавали в практика и теория още четири години от директора на училището.
       През 50-те и 60-те години в страната били построени четири държавни училищни сгради (открито е училище в Мъглиж, а варненското се премества в Търговище) с всички удобства за глухите деца. Всяка година се издавали и учебници за обучението им. По-късно училището в Мъглиж е преустроено за глухи деца с умствена недостатъчност, а през 1962 в София е открито училище за тежкочуващи деца, което по-късно се обединява с училището за глухи деца.

 Информацията е заимствана от интернет

http://www.sgbbg.com/bg/index.php?option=com_content&task=view&id=34&Itemid=88

Децата с увреждания в социалните домове

Не мога да не се спра върху проблема с отношението към децата с увреждания в различните социални домове. За никого не е тайна, че в повечето домове за децата не са полагат необходимите грижи. Няма подходящи условия за живот, нито подходяща храна, нито нужния брой специалисти, които да се занимават с тези деца. Не мога да не се ядосвам, когато чувам какво става в тези социални заведения. Да вземем за пример случая, който разтърси света през 2007г - случая с децата от село Могилино. И питам...Трябва ли да дойдат хора от Чужбина, за да се направи нещо за изоставените деца на България? Защото докато България е заета със своите си неща, децата в домовете измират от недохранване, занемаряване и измръзване. И за да не товаря тази публикация с клиповете от филма на BBC за децата от село Могилино, ще поставя линкове към тях, за да може всеки който се интересува, да види в какво окаяно състояние бяха тези деца преди да се намесят чужденците и да ни ги покажат. 


http://www.youtube.com/watch?v=d1V53U3XHOA&feature=related

http://www.youtube.com/watch?v=EFEb2m5_MXQ&feature=related

http://www.youtube.com/watch?v=_ExQBA7ruZA&feature=related


http://www.youtube.com/watch?v=9yK1tlEToPs


http://www.youtube.com/watch?v=_lSpoOHmmMQ

А това са клипчета, заснети около година след преместването на децата от Могилино
http://www.youtube.com/watch?v=fIo9dLUn20M&feature=related

http://www.youtube.com/watch?v=nuKQg44siPY


Домът в село Могилино е само един от многото домове, в които децата не получават нужното внимание и грижа. За щастие той вече е затворен.
Съвсем наскоро се разнесе новината за 238 деца, починали през годините в такива заведения поради глад, липса на грижи, лоша хигиена, болести и дори има 2 случая на деца, починали от насилие. И се питам дали това щеше да се случи, ако България имаше повече добри специалисти. Едно е сигурно - живота на всички деца настанени в социални домове трябва да се подобри.

                                                                                 Станислава Господинова


Снимките са заимствани от интернет.

Децата с аутизъм

Нека да се спрем върху аутизма - неговото описание, типични характеристики, причини за появата му и има ли лечение за него. Съществуват много теории за това заболяване, много източници, от които черпим информация за него. Ето малко:

Аутизъм означава усамотяване, самоизолиране. Аутизмът е психично заболяване, което засяга развитието на мозъка, а от там и поведението на човек. Аутистите изглеждат като хора, които живеят в свой свят. Аутизмът е заболяване, което се установява още в детска възраст. Децата аутисти обичат самотата, търсят я и са си емоционално самодостатъчни. Те се изолират от околния свят и не се интересуват от него.

 Характеристики:

• Проблем с говоренето или тотална липса на говор. 

• Невъзможност за провеждане на комуникация с връстници или по-възрастни.

• Не се правят опити да се замести липсата на реч с мимики и жестове.

• Незаинтересованост към случващото се.

• Липса на зрителен контакт с околните.

• Нежелание да създават социални връзки с връстници, не се привързват, не търсят приятели.

• Липса на привързаност и контакт дори със самите родители.

• Неадекватност и неприспособимост към различни социални среди.

• Повторяемост на действия, игри, реплики, без очевидна логика.

• Агресивност и избухване, склонност към самонараняване.

Поставянето на диагнозата не е лесно, тъй като при някои деца симптомите са неясни и често родителите не подозират до третата година на детето си. Странното е, че подобряването на симптомите на аутизъм понякога е признак за развитие на заболяване, което не дава типичните симптоми. Възможно е дори да се наблюдават извънредна интелигентност или умения, нетипични за възрастта на детето. Не е рядкост погрешното поставяне на диагноза. Някои лекари може да объркат симптомите с друго заболяване като шизофрения или глухота.

Причина за аутизма:

Причината за заболяване от аутизъм е неизвестна. Единствената логична причина за повечето учени е генетична, тъй като се приема, че децата аутисти се раждат такива. Има подозрения, че имунната недостатъчност и комбинирането на различни вредни фактори (нездравословно хранене, замърсяване на околната среда) може да доведат до аутизъм. Въпреки това обаче няма доказателство коя със сигурност е причината за развитие на заболяването. Едно е сигурно - мозъкът на аутистите функционира различно.

Лечение:

Няма регламентирано лечение на аутизъм, нито задължителна терапия. Всичко зависи от индивидуалното състояние на аутиста и от желанията на близките му. Изготвя се лечебен план, който първо включва обучение на родителите и тяхната психическа подготовка какво да очакват от детето си и как да подхождат към него. Детето аутист рядко може да дари родителите си с ласки и нежност, то може да се държи безчувствено към тях. Това е мисъл, с която родителите трябва да свикнат. Съвременен подход за лечение на аутисти е изчистването на целия организъм от токсини, замърсявания, вредни микроорганизми и подходящ хранителен режим. Цялостното подобряване на физическото здраве води до благоприятно повлияване на симптомите на болестта.

Аутизмът е състояние, което може да се регулира, но не и да се излекува напълно. Създаването на социална среда и семейство е трудно, но в някои случаи постижимо. Обикновено аутистите имат нужда от грижата на близките си цял живот.

Научният материал и снимките са заимствани от интернет.
http://zdrave.rozali.com/zaboliavaniia-zdrave/p11095.html
                                       

За живота

Като за първа публикация искам да засегна една от проблемните теми, свързани с живота. Това е темата за децата със СОП(специални образователни потребности). Факт е, че с годините в България(а и не само) се раждат все повече деца с увреждания, за които някой трябва да помисли. Основният проблем тук е, че много хора ги игнорират, не се замислят за тяхното положение, не се опитват да ги разберат. За повечето хора тези деца са "сбъркани" и не бива да бъдат раждани, а родителите им са луди за това, че са ги дарили с живот. Точно това мислене пречи на България да се погрижи за децата си. Естествено не всички хора мислят по този начин. Не всички хора гледат на тези деца като на "грешка", като на "ненужен товар". Има хора които се интересуват от тези деца, хора, който се опитват да намерят начин да направят живота им по-лек, по-щастлив, но тези хора са много малко и не могат да помогнат на всички деца. А и се изискват много средства за постигането на това. Въпреки че постоянно се строят нови и нови специализирани заведения, има все по-малко специалисти. Това също е проблем. Просто по-голямата част от младото поколение расте със собствените си представи и нарицателни за тези деца, които им пречат да вникнат в нещата и да разберат, че децата със СОП не са нито глупави, нито малоумни, нито пък по-малко хора от тях. При тях просто е на лице някакво увреждане, което ги различава от останалите. Но точно това е причината, поради която все по-малко и по-малко хора се насочват към такива професии, които биха допринесли за подобряване живота на проблемните деца и по-лесното им вписване в обществото. Като за финал на тази моя първа публикация ще кажа, че точно поради тези причини аз съм се насочила към специалната педагогика. Аз съм от хората, които мислят, че всеки човек има право на нормален живот. Всеки трябва да намери мястото си в света. Всеки има правото да бъде щастлив.

                                                                      Станислава Господинова