За живота

Като за първа публикация искам да засегна една от проблемните теми, свързани с живота. Това е темата за децата със СОП(специални образователни потребности). Факт е, че с годините в България(а и не само) се раждат все повече деца с увреждания, за които някой трябва да помисли. Основният проблем тук е, че много хора ги игнорират, не се замислят за тяхното положение, не се опитват да ги разберат. За повечето хора тези деца са "сбъркани" и не бива да бъдат раждани, а родителите им са луди за това, че са ги дарили с живот. Точно това мислене пречи на България да се погрижи за децата си. Естествено не всички хора мислят по този начин. Не всички хора гледат на тези деца като на "грешка", като на "ненужен товар". Има хора които се интересуват от тези деца, хора, който се опитват да намерят начин да направят живота им по-лек, по-щастлив, но тези хора са много малко и не могат да помогнат на всички деца. А и се изискват много средства за постигането на това. Въпреки че постоянно се строят нови и нови специализирани заведения, има все по-малко специалисти. Това също е проблем. Просто по-голямата част от младото поколение расте със собствените си представи и нарицателни за тези деца, които им пречат да вникнат в нещата и да разберат, че децата със СОП не са нито глупави, нито малоумни, нито пък по-малко хора от тях. При тях просто е на лице някакво увреждане, което ги различава от останалите. Но точно това е причината, поради която все по-малко и по-малко хора се насочват към такива професии, които биха допринесли за подобряване живота на проблемните деца и по-лесното им вписване в обществото. Като за финал на тази моя първа публикация ще кажа, че точно поради тези причини аз съм се насочила към специалната педагогика. Аз съм от хората, които мислят, че всеки човек има право на нормален живот. Всеки трябва да намери мястото си в света. Всеки има правото да бъде щастлив.

                                                                      Станислава Господинова